Връх Мальовица

Връх Мальовица се намира в Северозападна Рила и е висок 2729 метра. Името му идва от Мальо войвода, което се борил срещу турското робство и намира смъртта си някъде в Малцовишката долина. Според други името на върха произлиза от Малите езера както планинарите наричат езерата в североизточното подножие на красивия връх. На по-стари карти е записан като Малевица. Най-посещаваните скални стени от катерачите са точно под връх Мальовица- на северните и източните му склонове. Северната стена е отвесна и се е превърнала в символ на алпинизма в нашата страна. Висока е цели 124 метра и много стръмна. Първият опит за изкачването и е направен през далечната 1937 година през август месец.

На север от величествения връх се намират красивите Мальовишки езера. Те са разположени в Мальово поле. Ма югоизток са Еленските езера, които са на дъното на дълбок циркус. Върхът, района около него и курортът са сред най-посещаваните места в цяла Рила. Тук идват всяка година много туристи от съседните курорти- Сапарева баня, Боровец и Самоков. Има страхотни условия за зимно спортове- ски и сноуборд, както и много разнообразни писти, които привличат търсачите на силни усещания със своята трудност и екстремност.

Ако искаш да научиш още за местата за настаняване в Сапарева баня виж тук.

В полите на върха се намира и хижа Мальовица, от която започват всички излети и походи към върха. Те стават по маркирана пътека, която е към международния туристически маршрут Е4. При Мальовишкото било пътеката продължава към хижа Иван Вазов, Раздела и Седемте рилски езера. Има и разклонение, което отвежда хората от Рилския манастир. Районът на връх Мальовица и подножието му са места с висока опасност от лавини и туристите трябва да внимават през зимата.

През 1937 година северната стена на върха, която се нарича „Черния тригъник“, става обект на експедиция от страна на алпинисти от Словения. Те правят опит да я покорят. По-късно през същата година австрийски, немски и френски алпинисти, които обаче достигат една до 60 метър на отвесната скала. През следващата година идва и италианска експедиция. Дори известният френски алпинист Раймонд Лайнингер не успява да пребори Черния тръгълилник. Само няколко дни след като Лайнингер си тръгва обезкуражен, българските алпинисти Георги Стоименов и Коста Саваджиев правят невъзможното и изкачват стената.